Какво да направя, ако имам нужда от помощ?

Много деца попадат в ситуация, в която имат нужда от помощ – защото върху тях, или някой техен близък се упражнява тормоз или насилие. Това може да е ситуация на физическо насилие (удари, шамари, бой), психическо или емоционално насилие (обиди, заплахи, изнудване), сексуално насилие (въвличане на дете в действия със сексуален характер), неглижиране (липса на грижа), тормоз, трафик или експлоатация на детски труд.

Ако не си сигурен дали става въпрос за насилие, ето тук можеш да видиш какво е насилие и по какъв начин можем да го разпознаем.

Често пъти в такава ситуация хората, се чувстват заплашени и несигурни какво да направят – защото не знаят към кого да се обърнат или защото се опасяват, че ако кажат нещо, ще стане по-лошо. В ситуация на насилие наистина понякога е трудно, но винаги е важно да се потърси помощ – за да бъде спряно насилието и последствията от него!

Важно е също така да се знае, че по закон всеки човек, на когото стане известно, че дете е в риск или жертва на насилие, е длъжен да подаде сигнал за това до отдел „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или полицията.

Истината е, че съществуват много и различни места, на които всеки може да потърси помощ според ситуацията, в която е попаднал.

Тук можеш да намериш няколко контакта, към които можеш да се обърнеш при проблем. Ще ти отговорят хора, които са професионално подготвени да помагат при различни ситуации на насилие и ще се опитат да ти окажат помощ, да те насочат и да намерите заедно решение.

  • Ако си в ситуация, в която има нужда от спешна реакция и намеса на полиция или Бърза помощ, обади се на националния спешен телефон 112. Там ще те попитат каква е конкретната ситуация и ще изпратят екип веднага на адреса.
  • Ако си в трудна ситуация и имаш нужда от информация, помощ, съвет или насочване, обади се на Националната телефонна линия за деца 116 111. На линията отговарят обучени хора, които ще те помолят да им разкажеш за ситуацията и ще ти помогнат със съвет, консултация или, ако е необходимо, ще те насочат към място, където да получиш по-продължителна психологическа подкрепа.
  • Ако онлайн има публикации, видео, снимки или друго съдържание, които те притесняват или пък поведение – заплахи и обиди, тормоз, изнудване, кражба на профил или лични данни, измами или подвеждане, насочени към теб или твой близък, можеш да се обърнеш към Центъра за безопасен интернет на https://www.safenet.bg/bg/ и към Българската линия за онлайн безопасност на 124 123. Професионалистите, които работят там, ще ти помогнат със съвет или консултация и ще търсят решение заедно с теб; също така, ако става дума за престъпление, ще подадат директно сигнал до полицията.
  • Ако смяташ, че ти или твой близък сте в опасност заради бягство от вкъщи, отвличане, изгубване или друга подобна ситуация, можеш да се обърнеш към Националната телефонна линия за изчезнали деца 116 000. Професионалистите, които работят тук, ще подадат сигнал директно до полицията, както и ще търсят възможности за получаване на психологическа помощ.
  • Ако ти или твой близък сте пострадали от насилие, свържи се с Горещата телефонна линия за пострадали от насилие 02/ 981 76 86 или 0800 18676 (от 09.00 до 21.00 часа; обаждането на първия телефон е на цената на един градски разговор, а на втория е безплатно). Хората, които отговарят на тези телефони, са специално обучени, за да можете заедно да вземете решение за следващите стъпки за излизане от ситуацията, както и да те насочат към места, на които можеш да получиш убежище и психологическа и юридическа подкрепа.
  • Ако ти или твой близък сте жертви на насилие, можете да се обърнете и към Зона ЗаКрила – място, в което психолози, социални работници и юристи ще ви помогнат. Зона ЗаКрила има в областите София: 0876692280, Монтана: 0897011347 и Шумен: 0893361104.

 

Не на последно място, ако имаш нужда от помощ, не се притеснявай да се обадиш на който и да е от тези телефони, без да се колебаеш дали това е правилното място. Хората, които работят там, поддържат връзка и помежду си, и ще те насочат, ако се окаже, че конкретно те не могат да помогнат.